5Но ако някой [ме] е наскърбил, не е наскърбил [само] мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного). 6За такъв един доста е наказанието, което му е било [наложено] от повечето [от вас]; 7така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. 8Затова ви моля да го уверите в любовта [си] към него. 9Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко. 10А комуто вие прощавате нещо, [прощавам] и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, 11да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12А когато дойдох в Троада да [проповядвам] Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното [дело], 13духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. 15Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. 16На едните [сме] смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това [дело] кой е способен? 17[Ние сме], защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.