2И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

3тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

4Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

5Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават [всяко] преброяване

6В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

7Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);

8Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

9Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

10Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

11Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

12Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.

13Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

14Нека се посрамят и се смутят заедно [всички] Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

15Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

16Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

17А аз съм сиромах и немощен, [Но] Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.