2Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

3Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

4Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

5Хвърляш ли на него очите си,- то го няма! Защото наистина [богатството] си прави крила, Както орел що лети към небето.

6Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

7Защото, каквито са мислите в душата му- такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

8Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

9Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

10Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

11Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

13Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, [ако и да] го биеш с пръчка, то няма да умре.

14Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

15Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

16Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

17Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да [пребъдва в] страх от Господа цял ден,

18Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

19Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

20Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

21Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

22Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

24Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

25[Прочее], нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

26Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

27Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

28Да! тя причаква като за плячка, И умножава [числото] на неверните между човеците.

29Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?-

30На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

31Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

32[Защото] после то хапе като змия, И жили като ехидна.

33Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

34Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

35Удариха ме [ще речеш], и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?