3Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа; 4понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. 5И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода. 7Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде. 10И прати да обезглавят Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете. 14И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. 16А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. 17А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 18А Той рече: Донесете ги тук при Мене. 19Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа. 20И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. 21А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа. 23И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам. 24А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. 25А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 26И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. 27А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 29А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. 30Но като виждаше вятъра [[силен]], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! 31И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? 32И като влязоха в ладията, вятърът утихна. 33А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя. 35И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни; 36и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.