9Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, [нещо], което води към спасението. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. 11И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; 12да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните [благословения].

13Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: 14"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа". 15И така, [Авраам], като устоя, получи обещаното. 16Защото [както], човеците се кълнат в някого по-голям [от тях], и клетвата, [дадена] в потвърждение [на думата], туря край на всеки спор между тях, 17[така] и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, 18така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; 19която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; 20гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.