4А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. 5Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама, 6той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. 7А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 8И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия- тоя, за когото се свидетелствува, че живее. 9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама; 10защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна [Авраама].

11Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда [е имало] вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин? 12Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. 13Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. 14Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници. 15Това, [що казваме], става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, 16Който се установи не по закон, [изразен] в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

17защото [за Него] свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

18защото [по тоя начин] се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, 19(понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. 20И колкото [е важно това, че] Той не [е станал свещеник] без заклеване,

21(защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), [като каза]: Ти си свещеник до века,

22толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

23При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават [в чина си], 24но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. 25Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

26Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после [за греховете на] людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си. 28Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, [поставят] Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.