5А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече. 6Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях: 7Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. 10Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? 11И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, 13Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. 14И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш? 16А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат [стадото]. 17И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият. 19Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. 20Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. 21Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. 22Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; [каза така], за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. 23И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. 24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. 26Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? 27Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. 30И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна? 31Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, 32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан. 34И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. 35И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. 36А мадиамците продадоха [Иосифа] в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.