4до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир [да бъде с тебе] от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

5Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах; 6ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство. 7Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба; 8а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан; 9който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

10Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, 11чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва [да учат]. 12Един от тях, някой си техен пророк е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси". 13Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата 14и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. 15За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. 16Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат [от Него], като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.