2Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

4Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат [и] ще Те хвалят? (Села).

11В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в [мястото на] погибелта верността Ти?

12Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти [дела], И правдата Ти в земята на забравените?

13Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14Господи, защо отхвърляш душата ми? [Защо] криеш лицето Си от мене?

15От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, [и] в изумление съм.

16Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.