2И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. 3А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; 4за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [[на яве]].

5И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. 6А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [[на яве]].

7А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене. 8И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

9А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

11Дай ни днес ежедневния хляб;

12и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

13и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [[защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]]. 14Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. 15Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

16А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили [вече] своята награда. 17А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [[на яве]].

19Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; 23но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

24Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

25Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? 26Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: [и пак] небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? 27И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? 28И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; 29но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. 30Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не [ще ли] много повече [да облича] вас маловерци? 31И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.