2Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,-

6([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми,-)

7Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

8То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,-

18(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

29Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,-

30(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия);-

31Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;-

35(О, да имаше някой да ме слуша!- Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И [да имах акта който противникът ми е написал!

36Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

38Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.