2Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

3А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

4С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

5Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

6Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

7На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

8Зад вратите и стълбовете [им] си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

9Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

10Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

11И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да [Ме] съхраняваш в сърцето си? Не е ли [защото] Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

12Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

13Когато извикаш, нека те отърват сбирщината [на идолите] ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

14И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

15Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

16Защото няма да се съдя [с човеците] вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже [тогаз] биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

17Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

18Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

19Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, [Ще река]: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

20А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

21Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.