6Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века! 7Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха [решиха да поискат от] царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. 8Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената [й форма] за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 9Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

10А Даниил, щом се научи, че била подписана [писмената] забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред. 11Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог. 12Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, [като рекоха]: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 13Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

14Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави. 15Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

16Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве. 17После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила. 18Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито [остави да] донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

19И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете. 20И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? 21Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века! 22Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение. 23Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог. 24Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

25Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

26Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е [царство, което] няма да се наруши, и властта Му ще [трае] до край.

27Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; [Той е], Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

28И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.