6[Кажете] сега, братя, ако дойда при вас и говоря [непознати] езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или [някое] откровение, или знание, или пророчество, или поука? 7Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката? 8Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? 9Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с [някакво] значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра. 10Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един [от тях] не е без значение. 11Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори [ще бъде] другоезичен за мене. 12Така и вие, понеже копнеете за духовните [дарби], старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

13Затова, който говори на [непознат] език, нека се моли [за дарбата и] да тълкува. 14Защото, ако се моля на [непознат] език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 15Тогава що? Ще се моля с духа си, [но] ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, [но] ще пея и с ума си. 16Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? 17Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. 18Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; 19обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на [непознат] език.

20Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум. 21В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ. 22Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството [е белег] не за невярващите, а за вярващите. 23И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на [непознати] езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели? 24Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; 25тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

26Тогава, братя, що става [между вас]? Когато се събирате всеки има [да предлага] псалом, има поучение, има откровение, има [да говори непознат] език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. 27Ако някой говори на непознат език, [нека говорят] по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. 28Но ако няма тълкувател, [такъв] нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. 29От пророците нека говорят [само] двама или трима, а другите да разсъждават. 30Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. 31Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; 32и духовете на пророците се покоряват на [самите] пророци. 33Защото Бог не е [Бог] на безредие, а на мир, както и [поучавам] по всичките църкви на светиите.

34Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. 35Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. 36Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

37Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. 38Но ако някой не [иска да] признае, нека не признае.

39Затова, братя мои, копнейте за [дарбата да] пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. 40Обаче, всичко нека става с приличие и ред.