2В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си [към Него] без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, [като казва]:

7Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10Тогава рекох: Това е слабост за мене Да [мисля, че] десницата на Всевишния се изменява.

11Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата [извършени] от Тебе в древността,

12И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както [истинският] Бог?

14Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.