6А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите? 7Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал? 8Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята; 9отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал. 10И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки: 11Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно, 12освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа. 13Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа. 14И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля. 15Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще [станете причина да] погинат всички тия люде.

16Но те пристъпиха при [Моисея] и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си; 17а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове [в безопасност] от местните жители. 18Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си. 19Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

20Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа, 21ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си, 22и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа. 23Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. 24Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда. 26Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове; 27а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините [домове] от племената на израилтяните. 29Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание. 30Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя. 31И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим. 32Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

33И тъй, Моисей им даде, [то ест], на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя. 34И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир, 35Атротсофан, Язир, Иогвея, 36Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци. 37А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, 38Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха. 39И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него. 40За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него. 41А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир. 42И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.