2Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

3Думите ми ще бъдат [според] правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

4Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

5Ако можеш, отговори ми; Опълчи се [с думите си] пред мене та застани.

6Ето, и аз съм пред Бога както си ти,- И аз съм от кал образуван.

7Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

8Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите [ти, като казваше]:

9Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

10Ето, [Бог] намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

11Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

12Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

13Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

14Защото [сигурно] Бог говори веднъж и дваж, [Само че човекът] не внимава.

15В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

16Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

17За да отвърне човека [от] намерението [му], И да извади гордостта из човека;

18Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

19Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

20Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

21Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

22Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

23Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

24И ако [Бог] му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп [за него],-

25Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

26Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

27Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде [според греха ми];

28Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

29Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

30За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

31Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

32Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

33Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.