2Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

8Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

19Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,-

22Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.