2(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; 4и гонех до смърт, [последователите на] тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени; 5както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята [евреи] в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене. 7И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш. 8А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. 9А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. 10И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш. 11И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и [така] влязох в Дамаск.

12И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи, 13дойде при мене, и като застана [и се наведе] над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си [и погледнах] на него. 14А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста; 15защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул. 16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление, 18и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. 19И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; 20и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха. 21Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее. 23И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха, 24хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него. 25И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден? 26Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин. 27Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин. 28Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил [в него]. 29Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.