2И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед. 3И Давид прати да разпитат за жената; и рече [един]: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия? 4И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си. 5А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6Тогава Давид прати до Иоава [да кажат]: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида. 7И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната. 8После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската [трапеза]. 9Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си. 10И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си? 11И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? [Заклевам се] в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо. 12Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия. 13И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта [Урия] излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка. 15А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре. 16И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. 17И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, [ще каже], от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия. 18Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната. 19И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната, 20ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената? 21Кой порази Авимелеха син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил. 23Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата; 24но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия. 25Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си. 27И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.