8А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, 9та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, [сиреч], всяка голяма къща, изгори с огън. 10И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим. 11Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. 12Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

13А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон; 14отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата. 15Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете,- каквото беше златно [като] злато, и каквото сребърно [като] сребро. 16[Колкото за] двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло; 17височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия [бяха размерите] и на втория стълб с мрежата.

18Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; 19и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града; 20и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 21И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

22А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син. 23А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им. 24И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа. 26Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин; 28и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, 29и промени тъмничните му дрехи; и [Иоахин] се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си. 30А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.