1Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим. 2Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните. 3Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше. 4Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века. 5Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом. 6И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи. 7И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века; 8нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите [дадени] чрез Моисея. 9Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

10Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха. 11Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като [го туриха] в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон. 12А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си. 13И когато му се помоли, [Бог] даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ- Той е Бог.

14А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове. 15И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града. 16И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог. 17Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.

18А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе. 19И молитвите му, и как [Бог] го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите. 20И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон.

21Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим. 22Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертвуваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше. 23А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления. 24А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща. 25Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.