2Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

4Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6Направил си ни [предмет] на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

8Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

9Приготвил си [място] пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха [като] изящните кедри,

11Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат.

12Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла, който Си направил силен за Себе Си.

16Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.

17Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, [когото] си направил силен за Себе Си.

18Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

19Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.