2И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни [неща];

4Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7Ни един [от тях] не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8(Защото [толкова] скъп е откупът на душата им, Щото [всеки] трябва да се оставя от това за винаги),

9Та да живее вечно И да не види изтление.

10Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво [с тях] погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11Тайната им мисъл е, [че] домовете им [ще траят] вечно, [И] жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13Това е пътят на безумните; Но пак [идещите] подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на [друг] подир него,

18Ако и да е облажавал душата си приживе, И [човеците] да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.