2Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4Ти си Цар мой, Боже; Заповядай [да стават] победи за Якова.

5Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9Но сега Ти си [ни] отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13Правиш ни [за] укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не [ни] отхвърляй за винаги.

24Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.