2За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;-

10Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти [да отидат] в чужд дом;

11А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12И да казваш: Как [можах да] намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19[Тя да ти бъде като] любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.