2Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.

3Двете им ръце [се простират] към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата [мисъл] на душата си; Така те заедно тъкат [работата].

4Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е [по-бодлив] от трънен плет; Денят [предсказан] от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

5Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;

6Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.

7Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

8Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

9Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

10Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

11[Иде] ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.

12В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и [от] планина до планина.

13При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.

14Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

15Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.

16Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.

17Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.

18Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно [да показва] милост.

19Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

20Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни.