2Слушайте, всички племена, И ти, земльо, и всичко що има в тебе; И нека бъде Господ Иеова свидетел против вас, Господ из светия Си храм.

3Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, И като слезе ще стъпи на земните височини.

4Планините ще се стопят под Него, И долините ще се разпукнат, Като восък пред огъня, И като води, които се изливат низ стръмнина.

5Поради нечестието на Якова е всичко това, И поради греховете на Израилевия дом. Кое е нечестието на Якова? Не е ли Самария? И кои са високите Юдови места? Не е ли Ерусалим?

6Затова, ще направя Самария като грамада [камъни] в нива, Място за садене лозе; Ще изсипя камъните й в долината, И ще оголя основите й.

7Всичките й ваяни идоли ще се изпотрошат, Всичките [дадени] ней [в] заплата ще се изгорят в огън, Да! всичките й идоли ще погубя; Защото ги е събрала от заплата на блудство, И в заплата на блудство ще се върнат.

8Затова ще ридая и плача, Ще ходя съблечен и гол; Ще вия като чакалите, И ще жалея като камилоптиците.

9Защото раната й е неизцелима, Тъй като дойде и до Юда, Стигна до портата на людете Ми, до Ерусалим.

10Не възвестявайте това в Гет; никак не плачете; Във Вит-арфа се оваляй в праха.

11Бягай, жителко на Сафир срамно заголена; Жителката на Саанан не е излязла; Риданието на Вит-езил ще оттегли от вас своето покровителство.

12Защото жителката на Марот горчиво ожида благото, Понеже зло слезе от Господа до ерусалимската порта.

13Впрегни бързия кон в колесницата, ти жителко на Лахис, Която беше първа причина за грях на сионовата дъщеря; Защото в тебе се намериха Израилевите нечестия.

14Затова, ще дадеш прощални подаръци на Моресет-гет; Домовете на Ахзив ще излъжат Израилевите царе,

15Още ще ти доведа едного, който ще те владее, о жителко на Мариса; Израилевата слава ще дойде и до Одолам.

16Оплешивей, и острижи главата си За милите си чада; Разшири плешивостта си като лешояд, Защото отидоха от тебе в плен.