2Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3[Човекът] туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците [рудничарите] се люлеят.

5Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9[Човекът] простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18Не ще се спомене корал или кристал [за покупката й]. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

21Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.