2Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

5Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

14Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

19На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

31Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.