2А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на [Божеството, Но които] всички са дело на художници; [Сами] те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

3Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим [губещ се] из комин.

4Но Аз съм Господ твой Бог от [времето когато беше ти в] Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

5Аз съм познал [ходенето] ти в пустинята, В много сухата земя.

6Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

7По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

8Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

9Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

10А сега где е царят ти?- Та да те избави във всичките ти градове,- И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

11Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

12Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

13Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

14От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти [сила? Колкото за това], Аз няма да видя разкайване.

15Ако и да е той плодовит [повече] от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; [Неприятелят] ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

16Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.