5и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, 6и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея. 7Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра. 8И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ. 9И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. 10И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. 11Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. 12Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, [за да принесе] Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. 14А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? 15А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. 16Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. 19Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; 20и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. 21Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над [людете] такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят [товара] заедно с тебе. 23Ако сториш това, и ако Бог [така] ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. 25Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете- хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 26Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами. 27След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.