6Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската [околност] и между филистимците. 7И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците. 8И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен. 9Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла [на стената], и ги укрепи. 10Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, [имаше и] орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието. 11При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници. 12Цялото число на началниците на бащините [домове], на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин. 13Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите. 14Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки. 15И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат [поставени] на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.

16Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар. 17А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже; 18и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога. 19А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар. 20И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил. 21И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.

22А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син. 23И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.