5Освен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски,- на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син,- които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му. 6Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. 7Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с [храна] те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома. 8И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч. 9Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град. 11А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим. 12И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

13Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир. 14После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай: 15Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си [с ожидане] за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде. 16Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми [я] отричай. И тя му рече: Казвай. 17И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже [това]) да ми даде за жена сунамката Ависага. 18А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

19И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му. 20Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми [я] отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа. 21И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена. 22Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син. 23Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си. 24Сега, прочее, [заклевам се в] живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен. 25И тъй, цар Соломон прати да изпълни [заповедта му] Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

26А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми. 27Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

28И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара. 29И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го. 30И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде. 31А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял. 32Господ ще възвърне [проляната] от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид,- Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник. 33Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века. 34Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята. 35И вместо него царят постави свещеника Садока.

36Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде; 37защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава. 38И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

39А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет. 40Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет. 41И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух? 43Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох? 44Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава; 45а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века. 46Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.