6И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не [престъпвате] границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг. 7Защото, кой те прави да се отличаваш [от другиго]? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

8Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате [и то] без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; 9защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; 10ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. 11Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, 12трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме; 13като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

14Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. 15Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене. 17По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива [пътища], каквито получавам навсякъде във всяка църква. 18Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. 19Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели. 20Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. 21Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?