3Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече: 4Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам, 5защото от деня, когато изведох Израиля [от Египет], дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния [в скиния]. 6В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом? 7Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля; 8и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята. 9И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред, 10и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом. 11Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му. 12Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века. 13Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе; 14но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века. 15И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

16Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това [положение]? 17Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил [още] за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже. 18Какво повече може [да] Ти [рече] Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си. 19Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички [тия] велики дела. 20Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си. 21И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет? 22Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

23И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил. 24Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида. 25Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери [сърцето си] разположено да се помоли пред Тебе. 26И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си; 27сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си [го] благословил и ще бъде благословен до века.