2[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7Страх от Господа е начало на мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.

8Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на майка си,

9Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички;-

15Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.

20Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,-

26То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.