2И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

3Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

5Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7Тогава [би станало явно, че] един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8[Обаче], ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

9Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13Но Той е на един [ум], и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16Защото [сам] Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат [думите ми], Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.