7А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. 8И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. 9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха; 10които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

11И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците. 12И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни. 13И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли, 14гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим, 15отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

17И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа [ни], или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните; 18които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо [достойно] за смърт. 19Но понеже юдеите се възпротивиха [на това], принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си. 20По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига. 21А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе. 22Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците. 24И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха. 25И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

26"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

27Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

28Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат. 29[[И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си]].

30А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, 31като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.