2Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.

8Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

12Цветята се явяват по земята, Времето на [птичето] пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе [стадото си] между кремовете.

17Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, възлюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.