2Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.

5Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;

6Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.

16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи]; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.