2Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си. 3Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви? 4Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене. 5Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Иосифовият дом си остане в пределите си на север. 6И като опишете земята на седем дяла и донесете [описанието] тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашия Бог. 7Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде.

8И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа. 9Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило. 10Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.

11Излезе жребието за племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им [се падна] между юдейците и Иосифовите потомци. 12На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня; 13и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон. 14[От там] границата се простираше и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна. 15А южната страна беше от края на Кириатиарим, [от гдето] границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя; 16и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил, 17и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана, 18и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава; 19и границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница. 20А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им.

21А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис, 22Ветарава, Семараим, Ветил, 23Авим, Фара, Офра, 24Хефар-амона, Афни и Гава; дванадесет града със селата им; 25Гаваон, Рама, Вирот, 26Масфа, Хефира, Моса, 27Рекем, Ерфаил, Тарала, 28Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиринадесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.