6Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

7Да нямаш други богове освен Мене.

8Не си прави кумир, [подобие] на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята; 9да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 10и Който показвам милост към хиляди [поколения] на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

11Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

12Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда. 13Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела; 14а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; [в него] да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти. 15И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

16Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

17Не убивай.

18Не прелюбодействувай.

19Не кради.

20Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.

21Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

22Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене. 23А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте: 24Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив. 25А сега, защо да измрем?- понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем. 26Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние [чухме], и е останал жив? 27Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

28И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха. 29Дано да има у тях такова сърце щото да се боят [от] Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им! 30Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си. 31А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание. 32Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво. 33Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.