5Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката. 6И [единият] рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса? 7И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде. 8И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това? 9А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. 10Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат. 11И от времето, когато се премахне всегдашната [жертва], и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. 12Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни. 13Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.