6И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, 7(защото с вярване ходим, а не с виждане). 8- [понеже, казвам], се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа. 9Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. 10Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати,- надявам се още, че и на вашите съвести сме познати. 12С [това] не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето. 13Защото, ако сме [отишли до] крайности, то е било за Бога; или ако [сега] умерено мъдруваме, то е заради вас. 14Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели; 15и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече [така Го] не познаваме. 17За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [[всичко]] стана ново. 18А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [[Исуса]] Христа, и даде на нас да служим за примирение; 19сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше [на човеците] прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим [ви] от Христова страна, примирете се с Бога, 21Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.