2Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

3Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

4Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

5Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

6Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

7Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия [лепва] на себе си петно.

8Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

9Давай [наставление] на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

10Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

11Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

12Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

13Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

14Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

15И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, [като им казва]:

16Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

17Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

18Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.