7Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство. 8Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай.

9А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега [за плочите] на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини. 10Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на скинопигията, 11когато целият Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание. 12Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон; 13да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете.

14Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представиха в шатъра за срещане. 15И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра. 16И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях. 17И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас? 18И в оня ден Аз непременно ще скрия [от тях] лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.

19И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните. 20Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, [земя] гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми. 21И като ги постигнат много злини и скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел. 22И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.

23А [Господ] заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.

24А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край, 25тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега [за плочите] на Господния завет, като каза: 26Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега [за плочите] на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе. 27Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече [ще бъдете] след като умра! 28Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях. 29Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си.

30Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен:-